Lucifer

Кой остатък е доволен, че остава му малко
Кой остатък е доволен
Кой остатък е доволен, че остава му малко, оставам кратко
Оставам кратко, понятието вечно е непонятно
Кому е нужна вечност, кому е нужна вечност
Та тя издялала е камък
Студена старост, под нея времето е пясък
А то поставя многоточие
Убихме личността си, но наричаме се гордо хора
Пием информация с екранни физиономии
Сред вулгарните утопии, градящи философията ни
Деляща по условия
Месоядните в кантора, тревопасните са в двора
Захарта ти е в норма, но солта пък е отрова
Любовта ти е свободна, свободата ти любов ли е
Печелим време, което не е загубено
Пробутвам го на другиго и ще живея в слънчев дом
Изтърках си обувките от брега на предразсъдъци
Студът им ме залъга, но снега е много хубав фон
И всички онези хълмове
Потънали в мълчание, попиващи ни думите
Реших да съм безумие в тефтера на вселената
Поставяйки уютно цвете в револвера ти

Тръгнах с добрина, дръзнах да съм бъдеще
Търся топлина, отпивайки от слънцето
Аз тръгнах с добрина, дръзнах да съм бъдеще
Търся топлина, да я раздам на другиго

Животът ни е приказка - вълшебства и илюзии
Едните замъци градят, други замахваме с пръчици
В тея душевни революции
Но ме объркваш търсиш всичко в тея клетъчни услуги
Дали сме мъртви, дали сме мъртви
Та тепърва се родихме има нещичко за сбъдване
Грешката, че тъпчеме, мечтаем да сме другаде
Скоростта ни е хотела на проклетото безпътие
Във фоайето на ума ми съм
Късам портрета на съня ми, очаквайки да зърна там
Музика и цвят в пулса на младостта
И да опръскаме с изкуство тоя изкусно изпокъсан свят
С безумно отворени гърла
Да погълнем светлина и да я пазим тук в нас
Инак гълтаме ключа, посягайки към рая
Със заключени съзнания в една ненужна стая, аз

Тръгнах с добрина, дръзнах да съм бъдеще
Търся топлина, отпивайки от слънцето
Аз тръгнах с добрина, дръзнах да съм бъдеще
Търся топлина, да я раздам на другиго
Аз просто тръгнах с добрина, дръзнах да съм бъдеще
Търся топлина, измръзвайки под слънцето